„… Внезапно вдигнах тежкия куфар пред гърдите си, прегърнах го, без да изтървам свещника и се огледах решително наляво и надясно сякаш се питах откъде да избягам, както се очакваше от мен. Без да се обръщам заотстъпвах към прозореца, все едно, че не го забелязвам и когато гърбът ми го подпря, аз се заковах на място, свих заплашително вежди и без да помръдвам с глава, извъртях очите си по посока на широко разтворените черчевета. Веднага след това изобразих на лицето си бурна и радостна изненада, обърнах се с гръб към публиката, изкарах ръката със свещника през прозореца и направих с него искрящ полукръг. Разгледах внимателно нощта и оставайки видимо доволен, поставих свещника в левия ъгъл на перваза. Огледах се дебнешком, подхванах куфара с две ръце и го хвърлих навън през прозореца. Без да дам възможност на публиката да премисли, аз се обърнах светкавично с лице към спрялата да диша зала и бавно, като за молитва коленичих на дъските, съзнавайки отлично какво показвам на претъпкания салон. Мракът беше погълнал черното палто и черния цилиндър и само като дух, извикан от нищото, като глава, отделена от тялото, над белия нагръдник плуваше окаменялото ми лице с втренчен в публиката черен сатанински поглед. Постоях така няколко секунди, взрян в примрялата тишина и без излишни движения изкарах краката си през прозореца зад мен. Като внимавах да не закача с палтото си пламтящия светилник, аз се хванах за перваза и се спуснах на земята, запазвайки на лицето си, обърнато към залата, израза на втренчено и заповедническо спокойствие до последната секунда, в която оскъдната светлина играе по лицето ми.“
Книгата е носител на Награда „Варна“ за литература за 2016 г.
