„Зад тях, на високото, на Бели баир останал побит голям дървен кръст, скован от руските войници и боядисан в черно с височина 2,50 м. Не много след това селяните от Гебедже кръстили баира Кръста и заживяли с идеята тяхното село да приеме и името на полка, освободил селото им от турците. През следващите няколко години те наистина написали няколко прошения до най-високо място, в резултат на които с Височайш доклад № 3662 на 7 юни 1882 г. селото им било преименувано на Белово в чест на Бельовския полк. А няколко десетилетия по-късно, на 27 юни 1940 г., за да не дублира името на гара Белово в Пазарджишка околия, селото било преименувано на Белослав, както се нарича и сега. 71-и пехотен Бельовски пътувал ден и половина и пристигнал във Варна на 7 септември 1878 г., точно по времето, когато турските власти започвали да освобождават табиите, укрепленията и крепостните стени, така че пристигащата руска войска в града въобще не била излишна. Няма съхранена информация къде точно във Варна бил настанен полкът, но със сигурност се знае, че болните и ранените останали в полевия лазарет, а не били настанени в болницата на града. Това разбираме от телеграмата на генерал Вановски, изпратена на 15 октомври 1878 г. до генерал Тотлебен, в която пише, че “в града са останали малко бойни материали, но турците упорито задържат стената, болниците и казармите.” Седмица по-късно, на 20 септември 1878 г. Бельовският полк получил заповед да премине Балкана заедно с 3-а батарея на 18-а Артилерийска бригада.“
Историята на руските паметници във Варна е включена в книгата „Паметниците на Варна“ от стр. 48 до стр. 58 и от стр. 66 до стр. 70.
