„Така на 25 септември 1882 година, след като вдъхна дълбоко миризмата на току-що варосаните стени на коридорите и на измитите и скърцащи дюшемета на канцелариите на софийското Военно училище, Никола Дръжков се запозна с директора на училището капитан Флейшер. Поручик Рачо Петров изведе двамата приятели от канцеларията, връчи им по чифт нови цървули, разведе ги из помещенията и им показа къде ще бъдат изпитите и къде ще учат, след като ги приемат.
Няколко дни по-късно на поляната зад дългата тухлена сграда се събраха стотина момчета, повечето в селски дрехи, с цървули и с шарени торби, ушити от разноцветни престилки или козиняви черги. Разделиха ги на групи и двете момчета заедно с още тридесет други влязоха в една от стаите на бившата турска болница. Там ги провериха какво знаят по български език и аритметика, след това, изправени пред една маса, зад която седяха двама военни в униформи и трима души с костюми и широки вратовръзки, те отговориха на различни въпроси – като кои са, що са, кои са родителите им, да разкажат нещо за селото. Влязоха при доктора, който ги прегледа и прислуша много внимателно един по един и онези от тях, които отдели на една страна, накара да тичат в кръг по поляната зад училището. Накрая събраха групата в една от стаите и един военен им разказа накратко за какви офицери се учи в училището. Обясни им на непознато изискан език как първата година те ще бъдат младшият клас, а през следващите две години ще бъдат в някой от специалите класове, където ще учат това, което си харесат – пехота, конница, артилерия, инженерни войски.
На 23 октомври 1882 г. сутринта Кольо Дръжков се събуди юнкер във Военното училище.“
